СУ "Св. св. Кирил и Методий"
Европейско образование,
съобразено с българските традиции!
Бивши възпитаници
Вижте какво споделят бившите възпитаници на СУ "Св. св. Кирил и Методий" за своето училище.
Александра Николова (Сани)-преподавател в SmartyKids ментална аритметика
Випуск 2015
СОУ “Св. св. Кирил и Методий” положи основите в изграждането на една постоянна жажда за знания у мен. Все повече се убеждавам, че първите моменти в живота на човек играят основна роля в по-нататъшното му развитие. Много съм щастлива, че именно това училище беше моят първи момент в процеса на учене.
Постоянните мероприятия и благотворителни каузи, в които имах възможността да участвам като ученик, изградиха у мен човечност и усет за доброта. Подкрепата, която получавах от преподавателите, свързана не само с учебния процес, но и с извънучебния такъв, ми даде смелост да реализирам идеите си и да развия уменията си.
Приятелствата и любовта, които срещнах през всичките тези години, правят мястото изключително специално за мен. В сърцето ми винаги ще остане топлия спомен от споделените моменти.
Ивайло Петков
Средно училище „Св. св. Кирил и Методий е голямо училище със страхотна общност - в това лице съученици и учители. Наличието на будни хора около теб и многото разнообразни проекти и дейности са предпоставка за силното развитие на всеки.
Тук срещнах страшно много свежи и готини хора, с които до ден днешен поддържам връзка. Поглеждайки назад - училището също ми даде знания да продължа следването си и поле за изява в редица спортни и други мероприятия.
Каква по-добра предпоставка към успеха в следващия етап от живота ти, когато около теб се случват толкова страхотни неща?
Ивета Иванова
Випуск 2012, Б клас
Нашето училище ме научи да бъда част от колектив, от задружен отбор, който ми дава подкрепа, сигурност. Нашето училище ме превърна от дете в човек , а впоследствие -от човек в личност. То олицетворяваше втори дом, а моят клас- моето семейство! Учителите, преподавали на мен, преподаваха и на сестра ми, а сега техен възпитаник е и брат ми.
Борис Георгиев
Казвам се Борис Георгиев и благодаря за отделеното време да прочете скромното ми послание.
На 26 години съм и смея да твърдя, че съзнателните години на моята кариера започнаха в СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Козлодуй.
Завърших икономическата паралелка или както му викахме едно време “Б” клас през 2011 година (а може и 2010 да е било, зле съм с датите).
Училището ми даде приятели, с които съм близък и до ден днешен, даде ми и учители, на които им пукаше. Пукаше им за това как се развивам, предизвикваха ни с проекти и странични дейности като проекти свързани с генерирането на идеи и тяхната реализация. Пример за това е благотворителния аукцион, който реализирахме, за да наберем средства за деца в неравностойно положение.
Защо това е важно? Този проект, както и предметите по пари, банки и финансови пазари ме зарибиха по икономиката, финансите, малкия и среден бизнес, мотивираха ме да продължа да търся подобни дейности и в университета, където реализирах проект, доведох 4ма стажанти от чужбина, които да работят с 50 деца сираци в София. На възраст от 20 години ходех по срещи с изпълнителни директори на банки и търговски предприятия в България и набирах спонсори за своя проект.
Малко след това заминах и работих в Унгария за корпорация с 360 000+ души по целия свят, а сега съм партньор и съсобственик в компания, която работи с ИТ Компании по целия свят и се грижи за това те да успяват да реализират своите цели на международни пазари.
Пожелавам на бъдещите ученици на КиМ да бъдат гладни за знание и опит, защото на учителите само това им трябва, за да ни дадат начален тласък. Успех!
Борис Георгиев, Forbes 30 под 30
07.03.2019
П.С. Има ли желание, има и начин!
Цветелина Матеева
Възпитаничка съм на СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” от 8.клас и смея да твърдя, че там са едни от най-прекрасните ми спомени. Не е просто сухо обучение, а нещо много по-ценно! Докато научаваш полезните неща от учебния материал учиш и много ценни неща за взаимоотношенията. Нивото е високо и качествено. До ден днешен помня нещата научени там и ми помагат както в личен, така и в професионален план.
Учителите ни бяха и приятели, подхода им е индивидуален, така че всеки да може да възприеме материала по най-добрият за него начин. Горда съм, че мога да се нарека възпитаничка точно на това училище.
Божидар Добрев
Випуск 2012
Прекарах 12 години в СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – град Козлодуй. Не бих заменил за нищо времето, прекарано в училище. Благодаря на учителите, които със своите знания и съвети ни направиха по-отговорни и мъдри хора.
Нашият класен ръководител Грета Владимирова беше не само наш учител, тя беше наш приятел и родител. Създадохме невероятни приятелства и до ден днешен продължаваме да се чуваме и виждаме. Връзката между нас и учителите беше и продължава да бъде много силна и истинска. Всеки път, когато мина покрай Моето училище, с умиление си спомням за най-хубавите и безгрижни години от моя живот.
Благодаря ти, Мое училище!
Петър Петров
Випуск 2013, вече магистър по Право, но все още №22 в класа
Действието се развива през далечната 2001-ва година. Аз съм малък, неориентиран, изтупан и впечатлявам с нелепия си бретон. Пълно е с непознати, малко строги, загрижени хора, които тръпнат в очакване да подадат ръка на шумните деца и да ги приветстват в страшните класни стаи. Минаваме през големия венец на задния вход и започва едно на пръв поглед безкрайно приключение.
Сякаш цяла вечност след това, а всъщност само миг по-късно, се озовавам в същия този двор, със същия нелеп перчем, все толкова неориентиран. Но хората вече не са непознати, класните стаи не са чужди, а аз за пръв път не искам да си тръгна от училище….
Като горд възпитаник на СУ “Св. Св. Кирил и Методий”, цял вагон с книги няма да ми стигне да опиша 12-те години трепет, възможности, емоции, знания, приключения, смях и спомени. Родното училище успя да ме подготви някак непринудено за живота след “двете праскови и двете череши”. От първия учебен ден бях научен, че никой не е перфектен, но съвършенство се постига с много труд и упоритост; че различните не бива да бъдат пренебрегвани, че е важно да се подаде ръка. Винаги съм бил потенциран да бъда себе си, да открия това, в което съм най-добър и да създам нещо от него.
През годините неуморно участвах в инициативи, проекти и олимпиади, които изградиха у мен състезателен и борбен дух на победител, но и ме научиха да признавам кога някой е по-добър от мен и да приветствам загубата с лека ръка, извличайки поука.
Бях благословен с най-невероятния учителски колектив, който до днес обичам и помня с умиление. Те съумяваха да бъдат слушатели, приятели, съдници, съветници и … определено имаха здрави нерви.
Училището с главно “У” има огромен принос към кариерния ми път и личностното ми развитие и винаги, когато получа признание, грамота, адмирации, бързам за следващото препятствие и изкачвам по-високия връх, се сещам за венеца на успеха и началото на пътя си. И помня къде се научих да не се отказвам.
Иван Иванов
Випуск 2008
Смятам, че КиМ е едно от най-добрите места в нашата област, където може да получиш солидна образователна подготовка. Учителите са професионалисти, базата е на ниво (сигурен съм, че за изминалите вече 10 години от моето завършване, нивото е още по-високо).
Училището ми помогна да израстна много и в личен план. Участието ми в няколко различни извънкласни дейности, ми помогна да открия нови приятели, да комуникирам с различни хора, да се чувствам пълноценен гражданин. Гордея се с факта, че съм от випуска, който започна социалната инициатива с Домът за деца лишени от родителски грижи в с. Бърдарски геран.
Така, че ако изберете КиМ, развивайте се, забавлявайте се, помагайте!
Йонко Петков
Випуск 2008
Училището разшири погледа ми към света – помогна ми да се сблъскам с различни гледни точки и идеи. Наличието на разнообразни класни и извънкласни дейности създава усещането за общност, в която свободно мога да изразявам мнението и идеите си.
Солидни основи за бъдещето – възможност да ми преподават изключително приветстващи и знаещи учители, които ме подготвиха не само за предстоящото образование в университетa, но и за живота.
Благоприятна среда за развитие – независимо дали си запален по спорта или имаш интерес в други области, ще намериш хора като теб и подкрепа в лицето на учители, съученици и групи по интереси.
И не на последно място – че с постоянство всичко се постига – както в учението, така и във всяко нещо, с което се захващаме.
Нина Ангелова
Випуск 2012
След 7ми клас много исках да кандидатствам в друго училище, в друг град, беше модерно. Разубедиха ме с едни или други аргументи, факт е обаче, че взех правилното решение, а именно да остана и да кандидатствам след 8-ми клас отново в моето училище.
Конкуренцията за хуманитарния профил беше голяма, над 90% от класа бяхме с максимален бал. Леко се притесних, но и доста се мотивирах да дам максималното от себе си.
Силният клас, всички извънкласни дейности, с които се занимавах (а те не бяха малко) ми помогнаха да развия потенциала си и да открия това, с което искам да продължа във висшето си образование. Като председател и дългогодишен член на Ученическия парламент развих умения като комуникация, организация и това свободно да говоря пред хора, умение, което ми беше от огромна полза в университета. Всички дейности, свързани с благотворителност и общуването ни с деца в неравностойно положение оставиха трайни следи в развитието ми като личност.
Сега и от гледната си точка на майка смятам, че моето училище играе ключова роля в развитието на своите ученици във всички аспекти и адекватно ги подготвя, както за по-нататъшното им професионално развитие, така и за живота им на възрастни ХОРА.
Дамян Коларов
Випуск 2012, Бакалавър по социология (скоро магистър); researcher в Publicis Groupe.
Училище „Кирил и Методий“ бе наш дом през всичките 12 години и смея да твърдя, че продължава да бъде. То създаде за нас такива условия, че най-големите ни проблеми да не надхвърлят закъсненията за първия час. Уверен съм, че и сега продължава да работи по същия начин.
Благодарен съм за многобройните инициативи – благотворителни, спортни, образователни,в които имахме възможност да участваме. Те ни научиха да сме солидарни помежду си, но също така целеустремени и уверени. Винаги срещахме подкрепа и разбиране.
Благодарение на страхотните ни учители постигахме високи резултати - това се виждаше на повърхността. Онова, което е „невидимо за очите“ (по Екзюпери), е особеният дух на училището. То е онова, което ни позволи да бъдем задружни през цялото време и продължава да ни връща в КиМ. Там се запознахме, пораснахме заедно и останахме приятели завинаги. Горд съм да съм негов възпитаник.
Подготовката ми конкретно в хуманитарната паралелка беше високо оценена след това от преподавателите ми в Софийския универистет. Така че – дерзайте деца, на правилното място сте!
Магдалена Митова
Випуск 2015, студент по право
Смея да твърдя, че огромна част от задачите, с които се захващам сега, многото ангажименти, упоритостта и дори лекият перфекционизъм, открих и развих в училище. Благодарна съм за усилията на всички преподаватели и директорът за милионите инициативи и възможности, които поставяха пред нас. Които често посрещахме с досада, защото бяха "поредните дивотии, с които ни губят времето". Благодарна съм за желанието им да ни учат, да развиват потенциала ни във всички посоки и да ни насърчават, въпреки всичките ни усилия да не се поддаваме. Благодарна съм за дисциплината, на която ни научиха, което е може би най-важното нещо, което взех със себе си с прекрачването на училищния праг за последен път. Невероятният колектив от професионалисти, подхождащи с внимание, разбиране и много, много търпение, е причината за това. В моето училище винаги е било важно всеки да открие своето място, своя талант и да се научи да не се срамува да го покаже.
Освен уроците и домашните, бе много важно, че ни бе предоставяна възможността да откриваме себе си на всички плоскости - като артисти, певци, музиканти, танцьори, математици, физици, и спортисти. Участията ни по олимпиади, състезания, концерти и инициативи, само спомагаха да градим себе си и като самодисциплина, и като самочувствие и като отношение към отговорностите. "Франкофонията", "КиМ търси талант" и други подобни събития ни сплотяваха, показваха ни една друга страна на времето в училище. И отново - ние не винаги оценявахме
Няма как да не отправя специални благодарности към всички учители по български език (и най-вече г-н Младенов) за това, че всеки от нас излезе от училище грамотен! Благодарна съм и за спомените, които създадох със съученици и приятели. За състезанията по волейбол и баскетбол, които също допринасяха за мобилизацията и концентрацията ни.
Сега мога да кажа и лично за себе си. СУ ,,Св. Св. Кирил и Методий" завинаги е оставило своя отпечатък у мен. Благодарение на подкрепата и доверието на моите учители, аз успях да проумея, че човек трябва да има вяра в себе си и известна доза самочувствие. Защото те никога не ни оставяха да се затваряме в себе си плахи, притеснeни и несигурни. Благодарение на тази тяхна подкрепа, на милионите концерти и всички празници, на които бях водеща, се научих на самоконтрол, но готовност да поема чуждите очаквания и да ги оправдая. Определено всички политаме с широко разперени криле след края на 12. клас. И поне една част от нас се чувства готова за новите предизвикателства и трудности, които застават на пътя ни.
Петър Трендафилов
Випуск 2015, студент по бизнес информатика и комуникации с преподаване на английски език
Беше есента на 2011 година, 15. Септември, началото на 8-ми клас. Аз бях новобранецът, новодошлият. Преди това бях учил 7 години в друго училище, където нещата бяха съвсем различни. Отношението на учителите, на учениците, учебният процес, бях свикнал по онзи начин. Но тук ми показаха друго.
Тук ми показаха, че няма просто да ходя на училище, че няма просто да изкарвам по 6 часа на ден напразно. Тук ми показаха, че действително ще бъда част от учебният процес, който ще бъде оползотворен. Да, и разбира се, безкрайните домашни, които получавахме, за които мрънкахме, но пък в крайна сметка си беше в наша полза.
Но нямам предвид само учебните знания и това през коя година е създадена електрическата крушка, или пък къде в България се произвеждат такива, или пък това, че според първият закон на Нютон - всяко действие си има противодействие, което й е равно по сила. Или пък може би това беше най-важното - че именно заради желанието, именно заради старанието и усилията на учителският състав аз ги знам тези неща. Именно заради тях аз се научих, че трябва да си пишеш домашните, че трябва да си научиш урока, че трябва да бъдеш на време, че трябва да бъдеш подготвен. Аз научих тези неща именно заради хората, които освен на знания, ни научиха и на дисциплина, и на уважение, и на възпитание, и на грамотност, за което искам да изкажа сърдечни благодарности.
И не на последно място, разбира се, на училището ми. Защото то не е училище в обикновения смисъл на думата. То е една общност, една организация, която има за цел да развива учениците, да им дава най-различни възможности - било то спортни, било то кулинарни, било то социални. Много примери, от които са училищни олимпиади, празници на франкофонията, представления, инициативи. За това мога да гарантирам, че моето училище е най-доброто.
Поздрав,
Петър Трендафилов
Поля Игнатова
Випуск 2009
Училище „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Козлодуй през моите очи
Спомням си ясно последния ми учебен ден и то не само защото съвпадна с рождения ми ден. Спомням си как аз и една съученичка (моя много добра приятелка до ден днешен) стояхме пред училище, гледахме тази сграда, от която уж ни беше писнало толкова много, в която бяхме прекарали, до тогава, по-голямата част от съзнателния си живот, гледахме мълчаливо и си задавахме един и същ въпрос: „А сега накъде?”
Спомням си сякаш беше вчера чувството, което изпитах, когато гледах за първи път моето училище, но не като ученик отвътре, а отвън, пред входа на сградата му. Сигурно същото изпитва и малкото птиче, което напуска за първи път гнездото. И знаете ли, макар да е смесено усещане на тъга, любопитство към непознатото и малко страх, че от тук нататък няма да имаш учител, който да се грижи за това ти да научиш и да си в безопасност през цялото време, което прекарваш в училище, пожелавам ви да усетите точно това усещане в последния си учебен ден. Пожелавам ви да имате учители, които ви остават такива и след последния звънец и след пет, и след десет години. Пожелавам ви да имате приятели, с които сте израсли заедно и заедно сте се бунтували срещу някой даскал или дори срещу цялото ръководство (отварям една огромна скоба: към целия екип на училище „Св. св. Кирил и Методий“ – благодаря ви, че ни изтърпяхте и направихте хора от нас!), това са приятели за цял живот, в чиито очи ще срещате винаги разбиране, а за да се развива, всеки има нужда от подкрепа и от едно местенце, където да се чувства комфортно винаги, когато се прибере.
Предстои ви важен избор, дори и да не го осъзнавате, да, има избор на училища, но малко от тях са специални. Малко от тях имат толкова успели ученици, най-високи резултати на матурите, отлично представили се участници на национални състезания и олимпиади, малко от тях имат кабинетите, каквито има в „Кирил и Методий“, малко от тях са с такава хубава локация и най-важното - не знам друго училище със сърце освен „Св. св. Кирил и Методий“.
Предстои ви важен избор и колкото по-бързо го осъзнаете, толкова по-добре за вас. Ако сега сте замаяни от еуфорията, че вече ще сте горен курс и това е основното, пък после ще му мислите, бързо сменете тактиката си. Животът е пълен с отложени избори, за които хората мислят, че имат достатъчно време да вземат или променят.
Училището е една мини екосистема, един умален вариант на живота, който ви предстои и с правилния избор на екосистема, полагате основите на самите себе си. С избора си на училище вие избирате в какви условия ще преминат следващите четири години от живота ви и с какви хора ще бъдете заобиколени.
Предстои ви важен избор….. Моят избор на училище ми даде богата обща култура, даде ми приятели за цял живот, даде ми учители за цял живот, подготви ме да се адаптирам, сблъска ме с несправедливости и ме научи да отстоявам мнението си, научи ме на уважение. За мен моето училище е моята крепост. Пожелавам ви го и на вас!
P.S. Пък да знаете какви купони организират учениците от „Кирил и Методий“, още се носят легенди за серенадите на моя клас, абе, въобще получавате всичко на куп ? Чакам ви да се видим на 15-ти септември!
Поздрави!
Роберта Стефанова
Випуск 2018
Какво ми даде моето училище? Мечти!
Няма да ви разказвам как там се научих да мисля като възрастен, запазвайки детската креативност и вяра в доброто. Няма да ви разказвам, че именно там се научих да бъда добър и отговорен човек. Няма да ви разказвам и че за мен моето училище беше една вълшебна сграда, която дава на учениците си много повече от знания. Прави ги Хора, които заслужават да бъдат уважавани, които вярват в себе си и които могат да постигнат много.
За мен беше по-важно от всичко да уча точно в това училище. Това бе първата значима мечта, която реализирах. Там прекарах 10 години, изпълнени с всичко, което може да поиска или не поиска човек. Създадох много приятели там, много пъти се карах с тях, смях се, плаках, бях щастлива, бях тъжна, бях доволна от себе си, разочаровах се, усмихвах се и благодарение на всичко това знаех, че съм на прав път.
Участвах в най-различни мероприятия, в училищния парламент, в различни инициативи. Учителите за мен не бяха далечни хора, които влизат и излизат от час. За мен бяха приятели и се опитвах да се разбирам с всички тях. Защото им се възхищавах. Възхищавах се на професионализма им, на въображението им, на това как вкнаги намираха правилния подход. Така открих и своя път в живота. Реших също да стана учител. Наблюдавайки работата им, виждайки колко е значима и как всеки ден е различен и цветен, аз реших, че не си представям какво друго мога да бъда. Реших, че именно на това искам да посветя себе си.
Тъгувах на всяко изпращане на абитуриентите през май, защото знаех, че с всяко следващо съм все по-близо до моето собствено и до деня, в който ще трябва да кажа "Сбогом" на скъпото училище. Винаги плачех. Плаках и на последната си Франкофония, защото знаех, че края наближава и всичко това адски ще ми липсва.
Но когато дойде май-ът на 2018-та година и аз се изправих там като зрелостник, не плаках. Знаете ли защо? Защото осъзнах, че "Сбогом" е всъщност "Довиждане". Че моето училище винаги ще е с отворени врати за мен. Че този "край" е всъщност само краят на началото. Началото на реализирането на всичките ми други мечти. Училището ми беше дало всичко, което можеше и сега от мен зависеше да не го разочаровам и да го накарам да се гордее с мен.
Приеха ме в университет на първо класиране с първото ми желание Предучилищна и начална училищна педагогика във Велико Търново с оценката ми от ДЗИ по БЕЛ. Благодаря на учителите ми по предмета, които през тези 10 години успяха да ме подготвят така, че да успея да реализирам втората си значима мечта с лекота.
По време на лятната ваканция ми се обадиха от името на г-жа Мария Костова да ме поканят да се върна в училище, но вече не като ученик, а като колега. За мен това беше мечта, която много исках да реализирам по-късно в живота си, но не очаквах да се случи толкова бързо....
В момента уча задочно и работя в любимото училище като помощник-учител и се чувствам по-значима и по-уверена от всякога.
Какво ми даде моето училище ли? Ами.... Даде ми всичко.
Николай Христов
Випуск 2012 г., Executive Consultant of Risk Management в Инвестиционен посредник Ъп Тренд ООД
В периода 2004-2012 година бях ученик в СУ „Св.св. Кирил и Методий“, или иначе казано съзнателните години от моя живот започнаха там. Там се оформих като личност. Какво ми даде моето училище?
Град Козлодуй и СУ "Св.св. Кирил и Методий“, са една много успешна комбинация. Там липсват недостатъците на големият град, като в същото време нивото на обучение дори надхвърля нивата в най-добрите училища в България. Там се запознах и учих с много достойни хора. Изградих приятелства и научих много от тях. Благодарение на социалните мрежи в днешно време, имам възможността да следя тяхното развитие във времето и мога да кажа, че голяма част от тях се справят отлично.
След като продължих образованието си в Университета за национално и световно стопанство разбрах, че моите учители и училищното ръководство са изпълнили задачата си повече от отлично. Освен, че успяха да предадат учебният материал въпреки многобройните промени които МОН правеше през годините, те ни дадоха базови уроци за живота, такъв какъвто ни очаква и се доказаха като истински професионалисти в своята област.
Винаги ще помня класният си ръководител г-жа Таня Тодорова, която е един истински пример за това как се сплотява и изгражда един колектив. Хора като г-жа Грета Владимирова, която дълги години проявяваше непоколебим професионализъм и благодарение на която всички се представиха добре на матурите по български език и литература. Г-жа Марийка Костова, която и до ден днешен е моят пример за това какво представлява успешният мениджър. Хора като г-жа Стела Бачийска които ни караха да помислим извън пределите на детските си разбиранията по онова време, както и всички останали виновници в схемата, които няма да мога да спомена тъй като трябва да бъда кратък. Искрено Ви благодаря !
За мен, моето училище винаги ще бъде най-доброто училище! Пишейки този текст, в съзнанието ми се появяват спомени от посрещнатите първи учебни дни заедно с моят клас, за преживените радостни моменти както и за множеството щури неща, които вършехме с моите приятели и съученици.
Какво ми даде моето училище? Ами всичко на което беше способно, а то не бе изобщо малко, нищо излишно и всичко важно и истинско!
Стоян Кацарски
Випуск 2007, А клас
Казвам се Стоян Кацарски и имах щастието да прекарам 12 години в СУ, по мое време СОУ ”Св. св. Кирил и Методий".
Когато моят последен класен ръководител - г-жа Бачийска, ме помоли да напиша няколко думи, за това какво ми е дало училището, първото нещо което изпитах е много силно вълнение, което почти ме просълзи - това само по себе си говори, че освен знания и грамотност, училището ми е дало и много приятни спомени, оставили трайна следа в мен.
Там аз се изградих като човек и ако си представим, че първите 7 години от живота ми са основите на една сграда, поставени от моите родители и учители в детската градина, то следващите дванадесет етажа (цялата видима част) от същата тази сграда са построени в училище, сред изключително благоприятна среда, от която не съм бързал да избягам дори и след часовете, оставайки с моите връстници от ученическия граждански кръг и в последствие - ученическия парламент, обединени от различни каузи и проекти.
От позицията на човек с трудов стаж , осъзнавам, че за да се получи тази благоприятна учебна среда, се изисква голям професионализъм, търпение, отдаденост и никакво желание за скатаване от страна на учителите, които едновременно са оформяли 1200 деца. А от позицията на родител, без да се замислям, бих записал моето дете в моето училище, ако животът ми ме върне в Козлодуй.
Училището е един безкраен извор и на мен ми е дало много, но въпросът е аз дали съм дал достатъчно старание за него, защото може да заведеш магарето до извора, но не може да го накараш да пие вода. Сега от дистанция на времето ми се иска да съм бил малко по-жаден, отколкото съм си мислил че съм. И ако някой бъдещ или настоящ възпитаник чете това, го съветвам да не си пести глътките!
Сърдечни благодарности и искрени поздрави на всички мои учители.